Вината в моите звезди

Нямаме, просто нямаме право да бъдем нещастни в свят, който е готов да ни предложи толкова много. И е странно как прочитането на една книга на един дъх успява да ни припомни с неподозирана лекота неща, които съзнателно или те сме избутали на заден план в съзнанието си.

Не е във нашите звезди вината

за туй, че сме подвластни, драги Бруте,

а в нас самите (…)

"Вината в нашите звезди"

Цитатът е от трагедията на Уилям Шекспир „Юлий Цезар“ (в брилянтният превод на Валери Петров), но аз го срещнах във „Вината в нашите звезди“. Книга, която не бих могла да нарека литературен шедьовър. Книга, която най-вероятно може трайно да скапе настроението на много хора. И въпреки това – книга, която може да докосне дълбините на съзнанието.

Няма да се впускам в подробности около сюжета – става дума за двама младежи, които имат щастието или нещастието (така и не успях да си отговоря) да открият любовта на крачка от смъртта. Или както Джоди Пико казва, това е „Поразяващ портрет на млади хора, които се учат да живеят с единия крак в гроба“. Тази фраза силно шокира моя приятелка, когато я видя на корицата. А мен мен накара да се замисля. За живота, който ни е даден и за начина, по който го живеем.

Едва ли някой би могъл да отрече, че в определен момент се е пускал по течението и си е позволявал да изпадне в безтегловност. Така сякаш цялото време на света е пред него. Сякаш спокойно може да си позволи да пропилее част от него или да не цени дадени хора, защото е сигурен, че времето и хората винаги ще са на разположение. Рано или късно обаче разбираме, че реалността е далеч по-различна и нерядно – по-груба.

piccolorcom

Докато четях книгата на Джон Грийн, една мисъл не ми даваше покой. Неслучайно с нея започнах и този текст: „Нямаме право“.  Защото действително нямаме право непрестанно да си търсим поводи да сме унили и нещастни; нямаме право да не откриваме положителното и в най-трагичните ситуации… не, не и не.

В противен случай ще докажем, че вина за собствените ни терзания имат не някоя звезда, планета, вселена или каквото и да било. А ние – аз и ти. Но всъщност нито звездите, нито пък животът обещават да сбъднат мечтите ни. Ние сме тези, които са най-заинтересовани това да се случи и трябва да се постараем за това.

the-fault-in-our-stars

Аз започвам с опитите от днес.

 

 

 

Advertisements

One thought on “Вината в моите звезди

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s