В сърцето на Балкана

Виждали ли сте някога как изгрява луната? Аз не бях. Никога. Но ми се случи – гледах я как малко по малко озарява небето над Априлци. Място, което ми е толкова на сърце, че ми е трудно да го опиша. Но ще се опитам да ви разкажа за него, за да се пренесете поне за малко там, където всичко е толкова просто и в същото време специално.

В една популярна преди известно време реклама се казваше, че Балканът пази своите тайни. И макар че тя трудно може да се даде за пример, поне с това твърдение не мога да не се съглася. Защото всеки път когато си близо до планината, можеш да си откриеш нещо, което до този момент не те е впечатлило. Всичко си е същото, но веднъж ще обърнеш внимание на реката и формите, които извайва, друг път на гората и хилядите нюанси, които крие, а понякога дори и стара и необитаема къща може да ти се стори като находка.

apriltsi_kushta

За мен всяко пътуване в този край е малко или много пътуване към себе си. Връщането към родните места зарежда по начин, който не разбирам напълно, но който не може да се сравни с нищо друго. Сигурна съм обаче, че притегателната сила на Балкана действа не само на тези, чийто корени са свързани с него. Енергията, която той може да даде, е много повече. И е за всеки.

ravnec

 

Не искам да стандартизирам написаното с идеи и съвети как да си оползотворите времето в Априлци, защото този текст е малко повече от наръчник за туристи. Не пропускайте обаче да се разходите сред природата  – вариантите са много: до Кръста в кв. Ново село за 10 минути, откъдето ще се насладите на великолепна гледка; до Видимското пръскало (по-дълъг преход в пределете на Национален парк Централен Балкан); до х. Плевен, вр. Ботев или вр. Марагидик (за по-запалените и опитни планинари) и къде ли още не.

Полезна информация с варианти за настаняване и забележителности може да откриете и на сайта на общината.

априлци

Важното е, че макар на първо четене дестинацията да не е от най-примамливите, всъщност в планинското градче и региона можете да прекарате разтоварваща и зареждаща почивка близо до природата и до самите себе си.

Оценявам този факт с течение на времето, защото, признавам си, когато прекарвах там голяма част от времето си, това не ми изглеждаше като най-интересното място на света. Тогава бях нетърпелива да отида в големия град, който беше толкова примамлив с новите възможности и толкова различен от тишината и спокойствието, с които бях свикнала и които ужасно ми бяха омръзнали.

априлци-площад

Сега нещата стоят по различен начин. Само няколко години по-късно вече оценявам нещата, които някога бяха даденост –  детството, безгрижието, ваканциите в къщата баба и дядо, времето, когато не знаех що е то проблем и има ли той почва около мен. Тогава единственото, за което се борех беше как да се прибера по-късно от улицата, където играехме до тъмно.

Днес прекрачването на този праг ми носи странно усещане. Защото там не съм голям, бързащ и зает човек – там съм (и май винаги ще съм 🙂 ) малкото момиче, което има право да се поглези и да бъде обгрижвано просто ей така. Защото някои неща не се нуждаят от обяснения. А само от обич – истинска и чиста ❤

къща

Не знам дали съм ви убедила да отскочите до Априлци през някой почивен ден. Но силно се надявам, че веднага ви се е приискало да отпътувате натам, където са близките ви. Защото там винаги си остава част от нас самите.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s