Мръсните тайни за „бизнеса на високи токчета“

Започвайки да чета биографията на Тамара Мелън („Бизнес на високи токчета“, изд. AMG Publishing), наивно си мислех, че зад красивата бяло-розова корица ще открия интересна и бляскава история, подходяща за  последователките на Кари Брадшоу; надявах се, че поне малко ще бъде открехната завесата за случващото се в модната индустрия. За пореден път обаче се убедих, че не бива да съдим за книгите по кориците (колкото и банално да звучи това). Защото „Бизнес на високи токчета“ се оказа доста повече от клишето „мемоар на гениалната жена, създала най-сексапилните обувки“.

biznes na visoki tokcheta

Първоначално се изненадах, че тази жена е замесена в историята на един от най-известните модни брандове, а аз дори не съм чувала името ѝ (но признавам – знанията ми за модната история далеч не са впечатляващи, така че пропускът си е за моя сметка). Съвсем не подозирах за мащабите на нейното значение за марката JIMMY CHOO, която ни е толкова добре позната. Нямах представа и за малките (и не толкова малки) мръсни тайни, които стоят зад изграждането на тази империя за милиони. А именно с тях ни среща самата Тамара, отваряща нова страница в живота си, преборила се с демоните от миналото.

tamaraJIMMY_CHOO_SHOES

Всъщност за мен бе особено ценна не толкова драматичната история на Тамара (а ако прочетете книгата, ще се убедите, че тя определено е такава – жестока майка, неуспешни връзки и тежки зависимости са само част от пъзела), колкото силата ѝ да се изправя след всеки удар, който животът, некоректните партньори, близките ѝ или дори тя самата си нанася.

„Сигурна съм, че ще допусна нови грешки, но нося прекалено много белези от битките, за да повтарям тези от миналото. А и, както казват в движението за възстановяване: понякога трябва да се сринеш, за да се справиш.“ 

Тези думи окончателно ме убедиха в искреността ѝ на жена, която е страдала много и е готова да изтърпи още болка, но не и да се предаде.

tamara-mellon

„Бизнес на високи токчета“ ме накара отново да се замисля и за уж преекспонираната тема за мястото на жените в бизнеса. Защото колкото и да се (само)убеждаваме в обратното, все още живеем в доминиран от мъже свят, докато междувременно жените са заливани ежедневно от клишета, противоречиви съвети и съвсем нерядко – чиста проба полова дискриминация. Все още на дамите на ръководни постове не се гледа достатъчно сериозно или в най-добрия случай – ние си оставаме „слабия“ пол. От десетилетия жените се борят за равни права и да, постигнато е много. И все пак крайно недостатъчно.

Въпреки че Тамара Мелън е всичко друго, но не и модел за подражание, нейната история е нещо повече от мемоари на една красива жена, проправяща си с всички сили път из модната „джунгла“. Тя ни напомня, че не можем просто да работим и да чакаме нещата да се случват – трябва да говорим, да сме открити и честни и най-вече: да се научим да се спасяваме сами.

biznes.png

Не забравяйте да отстоявате себе си, момичета, и без значение дали сте на високи токчета или не – бъдете винаги на нужната висота. А ако съм разпалила любопитството ви – приятно четене!

yoanna

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s