Модена

Доста отлагах тази публикация, може би защото не ми се искаше да приключва италианската приказка, обаче вече е крайно време, пък току-виж така се освободило място за някое ново преживяване, което също да намери място и в блога. Напоследък си мисля за смисъла от него и осъзнах, че тук са запечатани много от най-ценните ми преживявания през последните… вече повече от четири години. Без значение какво е модерно да се пише, без значение колко хора казват, че никой вече няма време да чете, че блоговете умират. За мен това си остава мястото, където събирам част от най-хубавите си спомени и поне засега не възнамерявам да спирам да го правя.

4FB0EB7B-89BA-4579-83A9-0519FE0E1EB1

Модена е известна като града на Павароти и Ferrari, на тъмното пенливо ламбруско, на балсамовия оцет и на какво ли още не. Докато бяхме там се разрових да прочета повече за града и някъде попаднах на едно изключително добро сравнение, според което местните са направили с типичната за региона храна това, което Лучано Павароти с оперното изкуство – превръщат я в нещо достъпно, което може да се хареса на всекиго.

Модена не е от онези градове, в които на всеки ъгъл дъха ти спира от поредния архитектурен шедьовър. Обаче за мен беше точно това, от което се нуждаех на финала на нашето лятно италианско пътуване, защото престоят там беше нито повече, нито по-малко от чисто щастие. Защо ли? Не съм много сигурна. Наскоро си припомних, какво съм написала в Instagram по време на престоя ни там – Модена все едно нас чакаше. Беше притихнала, сякаш не търси туристическо внимание и не се влияе ни най-малко от хода на времето. Разбираемо за средата на август, когато почти цяла Италия почти спира да функционира и просто излиза във ваканция, почти нямаше хора, нямаше и много работещи заведения, обаче имаше едно нещо, което никога не си взима почивка и не изчезва – онзи италиански дух, който е накарал мнозина да се влюбят безвъзвратно в тази страна. Точно като мен.

Понякога не ни е нужно много, за да се запечата някое място в съзнанието ни – цвят, аромат, вкус или пък нещо съвсем незначително, споделено с любим човек, и ето, че споменът остава. Ако сме късметлии – завинаги.

76A70FF4-7F85-4E73-BB5E-38D238169F3F.jpeg

BB6DC84B-A3B5-40A2-96CD-6A23C63D286D

C7CB29E4-3C11-4732-8DEB-BFFE6A989781.jpeg

9E380A4A-38D7-41CE-BD2A-EFBF036C060E.jpeg

C9BEC2F9-CA65-45FB-8F6E-4544188ACDBC.jpeg

C9F17580-0B72-4E1E-8B9B-A0A3D4CD3615.jpeg

4D0D8202-8F5A-47E7-A897-FA3DD5B54AF6.jpeg

64C8A521-B0BB-4D6C-87A6-13100A12D840

302B0FB2-A471-4F31-8A18-A2CE018FA2DA.jpeg

F9F8300F-C7D0-42D2-B572-80BE9A7B9674.jpeg

E329C576-B2DF-4B6E-A4F6-43521FA43F9D.jpeg

До скоро,

yoanna

Реклами

One thought on “Модена

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s