Какво чета

Често ми се иска да пиша за книгите, които чета, обаче поради една или друга причина все си оставам само с по няколко нахвърляни изречения в папката „чернови“. Но докато ги преглеждах наскоро, реших, че това може да е напълно достатъчно; за някого може тези няколко думи да се окажат онова, което събужда любопитството, кара те да търсиш още и още за книгата, за автора… и се успокояваш едва когато разлистваш новите страници за първи път. А дори и да не стане точно така – ще се радвам просто да си поговорим за книги – това винаги е хубаво.

Processed with VSCO with a4 preset

Тук събрах малка част от книгите, които в последно време са ме впечатлили по някакъв начин. Повечето от тях не са нови заглавия, така че, ако вече имате впечатления от тях – споделяйте и вашето мнение. Много се надявам съвсем скоро да имам материал и за още подобни публикации, но сега, без повече излишни приказки, ето я моята „селекция“ (в произволен ред):

„Сделката на живота ти“, Фредрик Бакман
Просто няма как да не започна с Бакман. Всъщност, ако питате мен, отдавна би трябвало да сте прочели всичко, което той някога е писал. Стилът, хуморът, дълбочината, която успява да придаде и на най-елементарните ежедневни глупости – това са само малка част от причините да обожавам Фредрик Бакман. Колкото до тази книга – включвам тъкмо нея, защото е тематична за сезона, но най-вече защото едни нищо и никакви 72 страници са способни да изстискат толкова емоции от сърцето и душата на всеки, който ги чете, че чак не е за вярване. Защото тази история ме разтърси по типичния за автора начин – така, че да плача и да ми е страшно хубаво от това. Защото това е една малка и вълшебно тъжна книга.

„Анн от фермата Грийн Гейбълс“, Луси М. Монтгомъри
Предполагам сте чували или чели, това е едно от най-популярните заглавия в списъка, не знам какво съм чакала аз толкова време, но макар и късно Анн се озова и в моята библиотека. И се влюбих безвъзвратно. Тя е такава омайница, че те пленява на мига и това не се променя до самия финал на книгата, че и доста след това. Анн е момиче с простор на въображението, достоен за възхищение; тя е просто удивителна. Честно казано нямам търпение моята Ана да порасне още малко и да се „запознаят“.

„Гениалната приятелка“, Елена Феранте
Това със сигурност не е поредното повърхностно любовно романче. Тук има от всичко – и любов, и омраза, и приятелство, и низки страсти и постъпки, а всичко е толкова реалистично пресъздадено, че сякаш действително видях онзи беден Неапол от 50-те (и, признавам си, ми се прииска много да го видя и днес). Наскоро разбрах, че по HBO започва сериал, базиран на книгите, който непременно ще изгледам в най-скоро време. („Гениалната приятелка“ е първата част от тетралогия, посветена на на Елена и Лила).

„Всичките наши тела“, Георги Господинов
За тази книга сякаш ми е най-трудно да разкажа и в същото време съм повече от категорична, че искам да я препоръчам. Така че просто ще го направя.

„За какво говоря, когато говоря за бягането“, Харуки Мураками
Малко ми е трудно да се обоснова съвсем ясно защо включвам тази книга, но поради някаква, неясна и за мен причина, просто трябваше да го направя. Не бих се определила като спортна натура и никога не съм била особен фен на бягането, но метафората, която прозира зад сюжетната линия за „бягащия човек“, ме спечели. Още на корицата на книгата има една фраза, която не ми излизаше от главата, докато я четях, и продължавам да разсъждавам над нея и седмици по-късно: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор“. Няма да навлизам в ненужни анализи, споделям я и се надявам, че ще ви даде храна за размисъл.

„Петрония“, Амели Нотомб
За срещата ми с Амели Нотомб има само един „виновник“ и това е Ирена (с която се шегуваме, че като порасна, искам да стана като нея, а всъщност това си е факт и ще съм истинска късметлийка, ако успея). Та, тя беше толкова убедителна, че за около седмица прочетох 4 книги на Нотомб. Определено обаче „Петрония“ (с която започнах) ми хареса най-много. „Черпя“ ви с първото изречение от нея и изобщо няма да ви казвам дали да я четете (но, признавам, че ще се учудя, ако не го направите): „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде“.

„9 зайци“, Виргиния Захариева
Тази книга не бих препоръчала на всекиго, бих казала, че е по-особена, поне за мен и все пак по някакъв странен начин ме спечели. Може би точно с това, че е много различна от това, което чета „по принцип“.

„География на блаженството“, Ерик Уайнър
Определено не е от книгите, които се четат на един дъх, но това в случая не бих отчела като недостатък. Доста задълбочен анализ на различни места по света, на това какво и защо прави хората щастливи. И все пак моето любимо изречение си остава едно от първите в книгата: „Винаги съм вярвал, че щастието се намира точно зад ъгъла. Номерът е само да го откриеш тоя проклет ъгъл“.

„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри
Единствената в моя списък, която може да бъде наречена класика. Признавам, че имам доста да наваксвам в тази графа. „Вино от глухарчета“ е книга, която нежно и деликатно достигна до най-дълбоките кътчета на душата ми и.. си остана там. Преди няколко седмици купих и продължението ѝ „Сбогом, лято“, силно се надявам да е също толкова добра.

„Кривата на щастието“, Иво Иванов
Оставих я за финал, защото след нея няма какво да се добави. Тази книга съм подарявала на много приятели и ще продължавам да го правя, защото искрено вярвам, че всеки трябва да я прочете. Не се заблуждавайте, че това е книга за спорт – това е само повърхността. Под обвивката на футбола или баскетбола обаче се крият истински истории за живота, смъртта, истината, любовта и… всичко останало. Обожавам изказа на Иво Иванов; лекотата, с която пише; това, че на всеки 3 страници от тази книга ме разплакваше; това, че много, много по-често ме караше да се усмихвам.

2A8C4BC0-F47A-4BE4-B795-0AC10DAF4A17.jpeg

*Някои от книгите отсъстват от снимките, тъй като съм ги заемала от Читалнята.

До скоро,

yoanna

Реклами

3 thoughts on “Какво чета

  1. С две ръце подкрепям мнението ти за Бакман, въпреки че все още не съм прочела всичко негово. За Виргиния Захариева съм съгласна с две ръце, два крака, четири лапи и една опашка. Тази книга ме преобърна по начин, който така и не си обясних. Най-важното е, че от тази книга се влюбих в Ковачевица и всяка година съм поне по веднъж там.
    Иво Иванов – на нощното шкафче ми е…скоро ще ѝ дойде реда 🙂

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s