Ремонтът: грешките, които допуснахме, преди да сме започнали

Не знам откъде да подхвана този текст – точно както не знаех откъде да подхвана и негово величество ремонта. Искам да направя обаче опит да систематизирам това, което ни се случи до момента, по две причини – за да си направя лична равносметка и защото дори само един човек да се поучи от нашите грешки – би било повече от страхотно.

Може би е редно да започна с кратка предистория защо изобщо се местим, при това в апартамент, който не е кой знае колко по-голям или по-нов от този, в който живеем в момента. Премисляхме плюсовете и минусите и все пак се решихме да започнем работа по един доста сериозен ремонт и впоследствие преместване най-вече заради това:

1. Ще имаме балкон (даже два) – а сега нямаме.
2. Ще имаме трапезна маса – а сега имаме барплот и ниска холна маса.
3. Никоя от стаите няма да е преходна – в момента спалнята ни е такава.

От самото начало бяхме наясно, че ще трябва да се променя предназначението на помещения, да се прекарват тръби, да се изместват стените на доста скромната по размери баня, да се сменя дограма, да се направи нова ел. инсталация и т.н. и т.н. Аз подходих към цялото това начинание с нагласата, че ще отнеме доста време, което не конкретизирах в съзнанието си, за да не се затормозявам излишно с крайни срокове. Ето я и първата грешка – споделихме това с хората, които се захванаха с ремонта (и явно „не бързаме“ на тайния език на майсторите означава „не искаме никога да се случи“). С времето (което вече се доближава до… една година) започнах да откривам и други пропуски в планирането и реализирането на проекта „нов дом“. Ето и част от тях:

• Нямахме ясен план за действие – не знаехме от къде да започнем (и все още на моменти не сме съвсем сигурни какво точно правим).
• Мислехме, че не е нужно твърде много да се ангажираме с целия процес, а ще е достатъчно само от време на време да контролираме какво се случва – тук ще добавя само: ха-ха!
• Бяхме твърде доверчиви – признавам, че и двамата с Ицо не сме особено компетентни в тази област и не бихме могли да оспорим дадено предложение просто защото не знаем как де факто трябва да се случат нещата (което нееднократно ни изигра лоша шега).
• Подценихме наглостта, която е възможно да срещнем. И определено се изненадахме, когато напълно случайно в една прекрасна съботна сутрин намерихме един от майсторите да спи на пода в тотално разбития апартамент, в който няма никакви мебели. През декември. С жена. Тази история е толкова абсурдна и същевременно вече съм я разказвала толкова много пъти, че започва да ми се струва като запазена марка на нашия ремонт 😄
• Подценихме предварителното проучване – представяхме си, че нещата могат да се случват лесно и бързо по време на самия процес.
• Смятахме, че някой ще вземе присърце нашия “проект”, ще ни даде съвети и идеи и решения за нещата, за които се колебаем – да, ама не.
• Очаквахме поне приблизително поетите ангажименти да се спазват – т.е. когато от „това ще стане за 3-4 дни“ стигнем до „след 2 месеца не е готово“, нещата леко излизат отвъд пределите на търпението, с което уж се бяхме въоръжили.

снимка: Pixabay

Както по всяка вероятност вече сте разбрали, обобщението е следното: доникъде сме с ремонта. Караме се за щяло и нещяло. Караме се повече, отколкото сумарно сме го правили, откакто се познаваме. Изнервяме се един друг, един на друг, на майсторите, на ретроградния Меркурий, на живота, вселената и всичко останало. Колебаем се страшно много. Избираме разни неща и после се оказва, че са неосъществими.

На няколко пъти сериозно си мислех да зарежем всичко и да си останем в сегашното жилище. Обаче същевременно разумът ми (е, не е много сигурно, че е точно той) изкарва на преден план няколко ключови думи: лято, тераса, просеко. Е, определено няма да е това лято, но се старая да поддържам надеждата жива 😁

Стискайте палци!

До скоро,